събота, 27 август 2011 г.

Cakewish bakery

Както доста често се случва сядаш да правиш картичка с една идея в главата, но щом докоснеш хартиите и решаваш да направиш нещо коренно различно. Картичката е за рождения ден на братовчедка ми Ани, която прави страхотни торти по поръчка и се учудвам как не ми хрумна по-рано, че картичката трябва да е именно такава.:)
Табелката на пекарната разбира се е с името на блога й - Cakewish, в който за съжаление тя не успява да качи снимки на всички торти, но ние засега им се радваме във fb. За стъклото на вратата използвах паус, защото картинката зад вратата се виждаше твърде отчетливо, а момиченцето разбира се е сладката Тилда.




сряда, 24 август 2011 г.

Още пеперуди

Исках да разкажа за тази картичка, но все не мога да намеря време, а снимките си седят на компютъра и малко по малко забравям за тях. Затова реших просто да ги покажа. Правена е за рождения ден на майка ми и е вдъхновена от картичка, която видх в друг блог. Е, за толкова думички ми стигна половината чаша кафе:)



сряда, 17 август 2011 г.

70та годишнина

В месеца наситен с рождени дни разбира се времето съвсем не стига за картичките, които трябва да направя. Една от тях остана с лоша снимка и няма да мога да я покажа сега.
Следващата картичка беше за 70 годишниния рожден ден на моята леля Мария. Естествено картичката трябваше да бъде подходяща и по-различна, от досегашните, но в десет и половина вечерта когато ръцете ти треперят от притеснение и бързане, а мислите ти скачат напред-назад, това никак не е лесно.
На помощ ми дойде една основа, която направих по време на първата работилничка на Двете Елши и явно е чакала точно този ден да ми се притече на помощ.  Когато я взех се оказа, че лепилото почти никъде не държи и трябва да залепя наново всички слоеве. Тъкмо започнах да го проклинам и осъзнах, че това е добре, защото всъщност слоя с белите орнаменти беше надолу с главата, а белия правоъгълник трябваше да бъде завъртян. Намах време да правя надпис на компютра, да търся шрифтове и да печатам, затова го написах на ръка.




петък, 5 август 2011 г.

Работното място

Като всеки човек, обичащ да твори и аз дълго си мечтаех да си имам свое ъгълче, където да подредя нещата си и да мога спокойно да се развихря без да разчиствам предварително кухненската маса например, да местя купища материали, да ставам постоянно за нещо, което ми е потрябвало и така да губя и без това малкото свободно време. Още повече ще ме разберат хората с малки деца, които решават точно днес да спят по-малко и веднага се втурват към купищата хартии, лепило и ножици, които тъкмо преди 10 минути сте натрупали. :)
В крайна сметка реших, че за едно бюро не трябва кой знае колко място и можем да опитаме да сложим едно, което се освободи от офиса, зад вратата на хола. В последствие се оказа, че можем да сместим и още едно в малката ни спалня, на което да работи Теди, както и още една малка секция в хола, така че който все си мисли, че няма къде да си направи кътче за работа смело да си отмери вкъщи едно пространство 1х1метър и да си настанява там!
За сега имам малко материали в сравнение с други крафтъри, но се стремя да купувам пестеливо и това ми позволява да събера всичките си неща само върху бюрото.



Под бюрото е шевната машина, която също ползвам тук когато ми потрябва - много рядко за сега, но ще се науча! За всички, които мислят, че Huskvarna правят само резачки и косачки да кажа, че правят страхотни шевни машини, които са изключително удобни и лесни за работа дори за хора като мен, които никога през живота си не са шили на машина